Двигателна активност в седмичния режим на 15

ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ И ФОРМИ НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ

Сайтът е създаден от Любомир Вълев

Начало Физическо възпитание Физическа активност Децата и спорта Контакти

Движейки

се,

създаваш

себе си!

Двигателната активност в седмичния режем на 15 - 16 годишните ученици

Красимир Кръстев,

ДФСГ „Интелект”, Плевен

рецензент: доц. д-р Мартин Тимчев

Една от фундаменталните промени в общата рамка на българския образователен модел, отразена в новата образователна стратегия като изключително важен приоритет на политиката за учене през целия живот, е: „Осигуряване на качество и ефективност на образованието и обучението. Основна цел е максималното развитие на потенциала на всички с оглед на създаването на възможности за по-бързо адаптиране към динамиката на променящата се среда и за подобряване на пригодността за заетост”.

Нейната реализация предполага нов подход и оценка на физическото възпитание и спорта в съвременните условия, защото активният двигателен режим и здравословният начин на живот са факторите, които могат да подпомагат адаптирането на младите хора към новите условия на живот, като се противопоставят на непрекъснато усложняващата се здравословна и екологична обстановка в световен мащаб.

Редица научни изследвания доказват по безспорен начин, че целенасочената двигателна активност подобрява физическата, нервно-психическата и функционалната годност на организма. Тя е заложена необходимост, условие за развитие, усъвършенстване и здравословен начин на живот на човека. Двигателният потенциал на личността лимитира функционалното състояние на организма, което е от решаващо значение за успешна всекидневна учебна, битова и професионална дейност. Тази социална значимост на двигателната активност е функция от положителния ефект, който физическото възпитание, спортът и туризмът оказват върху организма на човека .

Изграждането на съвременна система за физическо възпитание и спорт изисква конкретност и цялостна концепция за нейния характер, място и роля като неразделна част от социалната политика на държавата и обществото . Нейната актуалност произтича от факта, че развитието на спорта като ценност сред подрастващите у нас се намира в период на промяна и е съпътствано от много проблеми.

Предлаганата иновативна концепция за развитие на аеробните възможности на учениците обединява два компонента. Първият разглежда въздействието на модел за развиване на аеробна издръжливост като база за функционално усъвършенстване и подобряване на специалната физическа годност на учениците.

Вторият компонент проследява ефекта на предложеното въздействие върху двигателната активност в седмичния режим на учениците, за целенасочено планиране и аргументирано управление на учебния процес по физическо възпитание и спорт в гимназиалния етап. Концепцията утвърждава здравословен и природосъобразен начин на живот, насочен към формиране на личностна и социална мотивация за системни занимания със спорт в учебната дейност и свободното време като средство за оптимизиране на двигателната активност, залегнали в ДОИ за 10. клас, образователно направление „Физическа култура”.

В този компонент на концептуалната постановка разглеждам развитието на учениците като субекти на двигателната дейност. В текущия етап на изследването апробирам организиран процес за развитие на здрави, жизнеспособни и социално ангажирани млади хора. Застъпвам актуализиращата и самоактуализиращата тенденция като основен жизнен мотив – стремеж на личността да постига резултати, в основата на които стои саморазвитието и самоусъвършенстването. По този начин очаквам да минимизирам отрицателните фактори като хиподинамия, тютюнопушене, вредни влияния на околната среда и др. На този етап от експеримента всеки ученик може да подобри постиженията си спрямо заложените първоначални цели и задачи, което предполага да се коригират грешки или да се направят промени. Аргументираното осмисляне на свободното време в седмичния режим на учениците, обвързано с учебното, неминуемо е свързано и с понякога подценявания възпитателен процес в съвременното българското училище, който в случая е задължително условие за пълноценна и успешна работа.

Независимо от факта, чe двигателната активност на подрастващите е широко проучван от наши и чужди специалисти въпрос, като учител с натрупан опит трябва да отбележа неговата актуалност и днес, наложена от необходимостта за системното й проследяване според постоянно изменящите се условия за живот в училище и извън него и учебните програми, по които учениците се обучават. Редица изследвания показват, че у нас учениците спортуват все по-малко [1; 3]. Физическото възпитание често се явява единствената възможност за двигателна активност в училище .

В търсене на иновативни пътища за оптимизиране на двигателната активност със средствата на физическото възпитание и спорт в текущия етап на експеримента приложих модел за развитие на аеробните възможности на учениците, успоредно с реализиране на допълнителни задачи във възпитателен план:

 за усвояване на базови знания от областта на хигиената, медицината, физическото възпитание и туризма за двигателната активност;

 за изграждане на убеденост, че укрепването на физическото и психическото здраве е грижа на всеки ученик;

 за развиване на умения у учениците да мислят, да взимат решения, да поемат отговорност и да се самоусъвършенстват.

В този етап на експеримента поставям учениците в педагогически ситуации, където могат да усвояват и развиват способности за противодействие на съвременните предизвикателства. Приех, че продуктът, който учениците създават, т.е. техните персонални резултати за физическа дееспособност, е база за повишаване на тяхната двигателна активност, решавайки следните задачи.

 Да се повишат адаптационните възможности на организма за противодействие на хиподинамията, наднорменото тегло и вредните влияния, застрашаващи здравето и живота на учениците – агресия, психотропни вещества и др.

 Да се разнообрази и обогати двигателната култура и опит на юношите и девойките при интегрално реализиране на развиващ и възпитателен ефект.

 Да се формират интерес, мотиви и потребност от системни занимания с физически упражнения и спорт в свободното време.

За да проверя в условията на естествен експеримент възприетата концепция, проведох констатиращото анкетно проучване през м. октомври и контролно през м. юни на учебната 2009/2010 година. Анкетното проучване направих на базата на запис в протоколна карта. То се изразява в хронометриран запис – регистриране на извършваните дейности през денонощието през 15 минути в продължение на един седмичен цикъл от всеки ученик. За ефекта от приложения модел съдя по констатираните разлики в показателите на експерименталната и контролната група. По този начин проследявам тенденциите за увеличаване или намаляване на стойността, която притежава всяка от посочените дейности. За коректното му прилагане съм взел под внимание следните съображения.

1. Получените резултати дават възможност да проследя структурата и динамиката на седмичния режим на учениците в рамките на една учебна година по дейности в учебните и почивните дни. Това направих, за да получа точен и прецизен резултат за обекта на разширен анализ – времето, отделяно от учениците за двигателна активност (спортна и туристическа дейност).

2. Статистическата обработка на данните позволява да направя анализ на получените резултати в експерименталните и контролните групи по пол. Анализът на данните показва, че при по-голяма част от показателите се наблюдават статистически достоверни разлики в прираста между двете групи, по t-критерия на Стюдънт, при гаранционна вероятност (Pt > 95), т.е. подобряването на резултатите е статистически значимо. При несъществена част от коментираните в настоящия анализ разлики не се наблюдава статистическа достоверност, но въпреки това те са достатъчно показателни за ефекта, който експерименталният модел има върху осмисляне на дейностите в седмичния режим на учениците.

Учебно-възпитателният процес предявява специфични изисквания към работоспособността на учениците. Анализът на данните показва, че за учебна дейност и самоподготовка в началото на учебната година в учебни дни юношите изразходват средно около 27%, а девойките 29% от денонощието (диаграма 1).

В почивните дни времето за самоподготовка е съответно около 13% за юношите и 15% за девойките (диаграма 2).

Цитираните дейности запазват с незначителни колебания своите нива и в контролния етап на проучването. Констатацията важи за всички изследвани дейности през разглеждания период: за извънучебните (50–55%), културните (10–13%) и неразпределеното време (6–9%) за учениците и при двата пола.

Доказателство за това, че физическото възпитание и спортът имат ресурс да компенсират увеличаващия се дисбаланс между физическия и умствения труд на подрастващите и играят важна роля за тяхното психо-физиологично развитие и социална адаптация, са резултатите от проучването на времето, отделено за спортна и туристическа дейност в рамките на седмичния режим.

В констатиращия етап на изследването през м. октомври експерименталната и контролната група имат близки показатели на времето, отделено за спортна и туристическа дейност в учебно време: 10,04–10,16% за юношите и 8,50–8,77% при девойките. В почивните дни резултатите са съответно 14,51–14,37% за юношите и 12,02–11,47% при девойките (таблица 1).

Таблица 1. Средни стойности от хронометражен запис за спортната и туристическата дейност за един седмичен цикъл, юноши и девойки.

Получените данни ми дават право да твърдя, че в началото на експеримента двете групи са приблизително еднородни по разглежданите дейности.

В резултат на едногодишните целенасочени занимания по предложения модел и двете групи (Егр и Кгр) при юношите и девойките бележат положително развитие. В контролния етап на изследването се установи, че експерименталните групи и при двата пола са отделили повече време за спортна и туристическа дейност: Егр юноши – 11,77% срещу 10,36% за Кгр., а при девойките Егр – 10,30% срещу 9,27% за Кгр. (таблица 1).

Подобрените резултатите са изключително важни не само за правилното физическо и хармоничното психическо развитие на подрастващите, но са и съществен елемент на физическото здраве и предпоставка за личностна активност, защото работоспособността и здравословното състояние на учениците са колкото личен, толкова и обществен проблем.

При юношите в края на експеримента Егр е с лек превес над Кгр в учебни дни средно с 1,48% (диаграма 3).

В почивните Егр превъзхожда Кгр с 3,07%. Особено подчертан е прирастът на Егр при заниманията по вид спорт, аеробика, фитнес и танци (диаграма 4).

В края на учебната година се наблюдава положителен относителен прираст на Егр спрямо Кгр от 8,07% в учебни и 19,60% в почивните дни (таблица 2).

Таблица 2. Сравнителна таблица на прираста на двигателна активност на експерименталната и контролната група по дейности, юноши .

Може да се предполага, че за този положителен резултат допринася и приложеният модел за развитие на аеробните възможности. Двигателната активност при юношите и при двете групи има по-високи нива от тази при девойките.

При девойките е по-подчертано превъзходството в прираста на Егр пред Кгр. В края на експеримента Егр е с превес над Кгр в учебни дни с 1,03% (диаграма 5).

В почивните дни те отделят с 3,24% повече време за двигателна активност. Особено подчертан е прирастът при заниманията с туризъм, ходене пеш и джогинг в почивните дни (диаграма 6).

Тези резултати ми дават основание да приема, че реализираната учебна работа с прилагане на модела за развитие на аеробните възможности е причина за положителните достоверни изменения и те не се дължат на случайни фактори, каквито могат да бъдат броят на изследваните лица, естествените възрастово-физиологични промени и др.

Изследваните параметри за двигателната активност на Егр при девойките показват ново, по-високо ниво на ангажираност със спортна и туристическа дейност в почивните дни (диаграма 6).

Допускам, че в основата на наблюдаваното подобрение е мотивацията за повишаване на аеробните възможности на всеки един от изследваните ученици.

По мои субективни наблюдения по време на учебната година девойките от експерименталната група демонстрираха по-активно участие, по-добра емоционална атмосфера и по-висока плътност на заниманията. Смятам, че това е и причината за въздействието, което е оказал върху тях приложеният модел. Като следствие девойките от Егр имат по-висок прираст във времето, отделено за двигателна активност. Особено подчертано е превъзходството в прираста на Егр при ходене пеш и джогинг в почивните дни, Егр = 47,80% (таблица 3).

Таблица 3. Сравнителна таблица на прираста на двигателната активност на експерименталната и контролната група по дейности, девойки .

Тези резултати показват, че е възможно вследствие на системно прилагане на аеробните въздействия в уроците по ФВС и правилна мотивация да се подобри и функционалното състояние на учениците.

Трябва да отбележа наличието на известно несъответствие при резултатите на Егр за заниманията със спорт, фитнес, аеробика и танци при девойките, където прирастът е отрицателен – 2,2%. При подобрение на физическата дееспособност при тях е логично да се очаква, че те са отделили и повече време за спорт, но резултатите сочат обратното. Причината за несъответствието по мои наблюдения може да се обясни с промяната в техните предпочитания. Девойките са предпочели в почивните дни джогинга (бягане) на открито, сред природата пред аеробиката и танците, които се провеждат в закрити помещения, а вторият учебен срок е по-подходящ за спорт на открито.

Данните, получени от проучването за времето, отделено за тютюнопушене, показаха някои смущаващи резултати. Тютюнопушенето е съществена част в ежедневния живот на някои от учениците на тази възраст. Наблюдава се трайно запазване на вредния навик при много от учениците в течение на учебната година. Тази тенденция се запазва независимо от пола, сравнително еднакъв е делът на юношите и девойките. Данните са доста показателни. Като цяло учениците отделят средно около 0,07–0,11% (1–3 минути) от денонощието. Експерименталният модел за развитие на аеробните възможности не е въздействал за преодоляване на този вреден за здравето навик (диаграма 1 и 2). Това, естествено, се дължи на основната характеристика на тютюна, съдържанието на никотин, който е с висока степен на пристрастяване.

След обобщаване на резултатите, без да претендирам за изчерпателност, ще акцентирам на положителното влияние на експерименталния модел върху двигателната активност на учениците. Значимостта на проблема за практиката е изключителна, с оглед на удовлетворяване на изискването за оптимално съответствие между учебното съдържание и методите на работа с възрастовите и индивидуалните възможности на учениците и нивото на тяхната физическа работоспособност за пълноценното развитие на личността при подрастващите. В същото време смятам, че за пълно изясняване на възможностите за повишаване на двигателната активност на младото поколение са необходими екипни усилия.

Изводи:

Анкетното проучване потвърждава работната хипотеза, че практическото приложение на експериментален модел за подобряване на аеробните възможности на юношите и девойките в седмичния режим на учениците от гимназиалния етап съдейства за задоволяване на потребността на организма от физическа активност и подобрява двигателната активност на учениците. Изследваните параметри за двигателна активност на Егр при юношите и девойките са с доказано по-високо ниво от тези в Кгр.

Приложеният експериментален модел позволява да се ограничат факторите, към които учениците са настроени негативно (продължително бягане), акцентира върху тези, които предизвикват у тях позитивни емоции (подобряване на персоналните резултати за физическа дееспособност), стимулира самостоятелните занимания в извънучебно време и не влияе върху вредния навик тютюнопушене.

Проучването увеличава възможността учителят да подобрява планирането на формите, средствата и методите, които при дадени условия могат да реализират оптимален ефект, а следователно и възможността да управлява ефективно учебния процес по ФВС.

ЛИТЕРАТУРА

1. Давидов, Д. Физическата годност – мярка за здравето. С., НСА Прес, 2011.

2. Николова, Е., Б. Маринов. Двигателна активност, училище, семейство. С., Болид-инс, 2002.

3. Николова, Е. и колектив. Двигателна активност на децата и младежта в Република България – състояние и перспективи. – С&Н, извънреден брой 1, 2005.

4. Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008–2013 година.

5. Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2010–2020.

6. Цолова, Г. Двигателна активност на учениците. – С&Н, 2006, № 4.