Физическо възпитание

ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ И ФОРМИ НА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ

Сайтът е създаден от Любомир Вълев

Начало Физическо възпитание Физическа активност Децата и спорта Контакти

Движейки

се,

създаваш

себе си!

Физическо възпитание и развитие

Цели, задачи и форми на физическото възпитание

Какво е физическо възпитание?

Преди всичко е важно да изясним, че физическо възпитание не е само образованието, което детето ви (вие) получава в училище, а също времето, което то прекарва в спортна и двигателно активна творческа дейност (танци, бойни изкуства и много други). Физическото възпитание спокойно можем да определим като комплексен процес заради едновременността и взаимната свързаност на множество отделни процеси, които подобряват качествата на развитието в тялото, психиката и личността на деца и подрастващи.

Ролята на физическото възпитание за развитието на детето

Добре проведено и систематизирано, физическото възпитание се отразява благоприятно върху цялостното развитие на подрастващия организъм. Това се случва веднъж на физиологично, биохимично, структурно ниво в тялото, втори път на психологично ниво и не на последно място - на социално-интегративно ниво. Промените са многообразни и биват трайни и временни.

Примери за трайни промени в развитието на детето са снижаването на време за реакция (висша нервна система, нервно-мускулен апарат), самостоятелност (психологически аспект), инициативност (в психологически личен и в социален план). Примери за временни положителни промени са по-висок мускулен тонус (физиология), повишаване обема на метаболизма и скок в израстването и развитието (комплексно за тялото), смелост, отговорност (в личен и обществен психосоциален аспект).

Ролята на физическото възпитание в живота на младия организъм е тази на добре дозирана бариера, на предизвикателство, което да предизвика позитивния прогрес. Заблуда е да се смята, че физическите упражнения и движението като цяло предизвикват развитие само върху мускулатурата на растящия млад човек. По същество въздействия от такъв тип подобряват работата на редица органи, системи и механизми в тялото:

 Сърце и сърдечно-съдова система - Сърцето нараства равномерно по обем, способно е да тласка повече кръв за удар, да бие по-рядко и по-мощно, като това му дава по-дълго време за почивка и възстановяване. Кръвоносната система усилва капиляризация на мускули и органи и така увеличава работоспособността им.

 Белите дробове - повишават трайно обема си, дихателната честота намалява, а с това се подобрява ефективността на дишането.

 Нервна система и мозък - Настъпват благоприятни изменения в нервната система и в кората на главния мозък - невроните трайно подобряват координирането при обработка на информация в динамично изменящата се по време на спорт среда, започва уникално формиране на невронни мрежи. Процесите, протичащи в мозъчната кора, които са свързани с нервна възбуда и задържане, стават по-балансирани и могат да функционират за по-дълги периоди. Увеличава ли се интелектът? Не, увеличава се нервната производителност, която е отговорна максимумът от интелектуалните възможности да бъде поддържан за по-дълго време. Това на практика прави трениращите (трениралите) деца по-способни да останат умни за по-дълго време.

 Ендокринната система - Хормоните бушуват, негативността се изразходва в действие, а в синхрон с нервната система спортуващото дете се научава на контрол и самоконтрол. Способността за производство и контрол на стресови хормони нараства, производителността на нормалните за възраста хормони с анаболен (стимулиращо изграждането) характер се увеличава. Подобрява се терморегулацията.

 Висшна нервна дейност - Подобрява се работата на зрителните, слуховите, сетивните (кожа), двигателните и други анализатори.

 Скелет, стави. Увеличава се плътността на костите, подобрява се контролът върху мобилността на ставите.

 Кръв и имунна система - Увеличава се броят на еритроцитите и белите кръвни клетки. Това подобрява клетъчното дишане и увеличава имунния отговор на тялото срещу инфекции.

Проектирано в синхрон и нарисувано в общ план, физическото развитие дава на подрастващия организъм:

 Увеличен ръстов прираст;

 Увеличено активно тегло (мускулна и органна маса);

 Увеличава се здравината на костите и тяхната маса;

 Подобрява имунитета;

 Подобрява концентрацията и производителността на умствения труд.

 Психосоциалните ползи за израстващото дете, въведено в систематизирано физическо възпитание, се изразяват в:

 Развиване на ценни личностни, социално значими качества: смелост, инициативност, находчивост, самообладание, самостоятелност, самоувереност, адаптивност, самооценка;

 Нараства умението за социална интеграция и взаимодействие с други деца. Въвежда се усвояване на базови принципи в положителната комуникация: "ти печелиш, аз печеля", "честна игра", "равен старт, равни условия".

Цели и задачи на физическото възпитание

Казано накратко, физическото възпитание цели осигуряване на хармонично развитие и физическо съвършенство у човека. Критерии за постигане на основната цел са здравословното състояние, физическата работоспособност и творческото дълголетие на ума. В различните периоди на човешкия живот, тази основна цел има конкретни съдържателни измерения в предучилищна възраст.

В предучилищна възраст, физическото възпитанието е насочено към формиране на двигателни умения и навици, развиване на физически качества и подобряване на координационните способности.

В училищна възраст е базирано на основополагащите компоненти в предучилищно детство и следва възрастови тенденции на развитие. Наблюдава се затвърдяване и усъвършенстване на придобитите двигателни умения и навици, осъзнаване важността на физическите урпажнения за здравето на организма и формиране на потребност от системни занимания с физически упражнения и спорт.

В гимназиална възраст до навършване на пълнолетие, физическо възпитание следва да бъде докрай утвърдено като, базова потребност. Самостоятелно или с помощ от семейството си, бъдещият млад човек следва да интегрира спортната и физическа активност в стила сина живот, така че да гарантира личното си здраве.

Тези подцели, оформящи пътя към развитие в хармония, се постигат чрез поставяне на три вида задачи: образователно, оздравителни и възпитателни.

Образователни задачи

Физическото възпитание като педагогически процес дава възможност и знания за най-рационалното използване на физическите упражнения за придобиване на двигателни умения и навици, необходими за ежедневната физическа активност на подрастващите. В по-късна възраст именно то следва да образова младия човек за здравните рискове, свързани с работната обездвиженост, превзела днешното урбанизирано общество. Добре физически образованият младеж не е непременно атлет, но е наясно с базовите потребности от движение и как да ги интегрира в живота си.

Оздравителни задачи

Тази група задачи се осъществява основно в училищна възраст. Тук физическото образование надхвърля училището, тъй като освен затвърдяване и усъвършенстване на целите, които периодът поставя, могат да бъдат постигнати и затвърдени цели, далеч надхвърлящи нормативите. Важно за периода е задачите да водят до укрепване на опорно-двигателния апарат, уплътняване на кости, правилно формиране на стойка (извивка на гръбнака и позиция на рамене/таз), свод на стъпалата, равномерно развитие на мускулатурата по сектори на тялото (пропорции) и др. Оздравителните задачи са задачи и на семейството, като това включва семеен спорт през уикендите и спортен туризъм.Търсен е елемент на закаляване срещу физиологичен стрес и неблагоприятни условия на околна среда.

Едно от ключовите, но пренебрегвани днес правила е в правилното разпределение на време, което детето отделя за физически и психически труд. Пример за това са полагането на извънредните часове по математика при липса на проблем с предмета, и пренебрегване на времето за спорт. Както вече подчертах, именно спортът увеличава капацитета на тялото. Ако сравним информацията с мляко, а капацитетът на младия организъм с чаша, то това, което прави допълнителното мляко в чашата е да прелива, докато спортът увеличава размера на чашата в перспектива. Правилният път е в баланса.

Възпитателни задачи

В едно с прираста на двигателен интелект, физическото възпитание подобрява също аналитичния, емоционалния и логичния интелект. В това влизат подобрена памет, развиване на въображението, подобряване на способностите за наблюдение, сравнение, синтез, анализ, обобщение и др. Необходимо е децата да бъдат възпитавани на практика да използват уменията си и информацията, с която разполагат, като ги превръщат в трайни навици. Спортът, провеждан като част от физическото възпитание, е основа за формирането на физическа и здравна култура, която на свой ред се явява важно звено в културното богатство на възрастния индивид.

Социокултурните задачи на спортното възпитание са развиване на активност (анти-мързел), инициативност (анти-скука), солидарност (анти-егоизъм) и нямат общо с активното поощряване на спортна злоба, която на по-късен етап се изражда в егоцентризъм. Нещо, което много млади родители следва да научат.

Началото на трудовото възпитание започва със спортното възпитание, а когато второто бива пренебрегвано с години, се стига до проблеми с професионалната интеграция в колективи. В това число, ако детето ви има проблеми с общуването, потърсете решение с колективен спорт, вместо с допълнителни часове по език, който може и да няма с кого да упражни.

В заключение акцентирам върху здравната значимост на движението във всички периоди от ранното детство до пълнолетие като база за живота след това. Съвременните проучвания, личният и професионален опит на мнозинството специалисти показва, че активното детство генерира здраве в аванс и държи вече порасналите деца далеч от фармацевтичната мрежа.

Цели и задачи на физическото възпитание